История

Учебното дело в Казичене има дълбоки корени.

          В долната махала на село Казичене на улица „Даскалова“, днешна № 30, е бил домът на свещеника Божил поп Станков. Божил поп Станков е дошъл в село Казичене през IV десетилетие на XIX в. Изградил свой дом, създал семейство. Сам ограмотил синовете си. Христо – вторият син на Божил поп Станков е преподавал черковно-славянско писмо и смятане. Христо поп Божилов почувствал в себе си сили и след смъртта на баща си, започнал да ограмотява децата от с. Казичене в единствената им одая на къщата.  По-късно била преградена една част от навеса, намиращ се в западната страна двора, и била устроена за учебна работа.

       На 21 декември 1877 г. за кмет на Казичене бил поставен Мито Младенов Спасов. Той създал комитет от старейшини, с помощта на които събрал парични средства за изграждане на училищна сграда. Те събрали 20 хиляди гроша и построили първото училище в с.Казичене, веднага след Освобождението. Сградата имала южно изложение, 2 класни стаи с размери 6/5 метра, учителската стая – 3/4 м, коридор и веранда. Сградата била изградена от чатма и покрита с турски керемиди. Поради това, че черквата още не била покрита, източната класна стая се ползвала за черковни нужди, а учебни занятия се водели само в западната стая. Това продължило до 1891 година. Христо поп Божилов учителствал в новопостроеното училище от 1878 до 1884г.

          От откриването на училището до 1895г. е имало само един учител, след което до 1910 г. те са били вече двама. През пролетта на 1906 г. започнало изграждане на ново училище в центъра на селото. Есента училището било завършено и отворило врати за казиченските деца. Децата учели в три паралелки. Едва през 1911/1912г. била открита четвърта паралелка. За целта коридорът бил преустроен в класна стая. При такива условия са водени учебните занятия до 1923 г. Жадни за просвета , след завършване на началното си образование, казиченските деца продължили да учат в гр.Елин Пелин и София. След приемане на Закона за задължителното обучение до 14 г. (1920), есента на същата година в Казичене, била открита прогимназиална паралелка за децата от Кривина, Бусманци, Долни Лозен, Горни Лозен и Герман. През пролетта на 1924 г. преместили прогимназията от старото училище при черквата в нова сграда.

            През своето съществуване училището получавало различни имена. Първото му име е „Стоян Омарчевски„. След това го кръстили „Симеон, княз Търновски„. Името на поета Пейо Яворов нашето училище носи след 9 септември 1944 г.

         През учебната 1964/1965 година осми клас преминава към прогимназиален курс. В училищната сграда няма свободни помещения. За кратък период е изготвена проекто-сметната документация, отреден е терен и на 7 февруари 1972 година е положен основния камък за постройката на четвъртата училищна сграда в Казичене. Училището е построено за три години и на 15 септември 1975 година отваря широко врати за ученолюбивите казиченски деца.

         От 2003 г. се въвежда природоматематически профил със профилиращи предмети география и икономика, информационни технологии и математика. С влизането в сила на новия Закон за предучилищно и училищно образование през 2016г., основно образование се придобива след завършен 7 клас. От 2017 г. в училището е въведен профил Икономическо развитие с прием след 7 клас.


Старата сграда

snimka3

Новата сграда

hp photosmart 720